Очаква се тази година глобалната икономика да се стабилизира за първи път

„ Очаква се тази година глобалната стопанска система да се стабилизира за първи път от три години насам, но на ниски нива според последните исторически стандарти “. Това се показва в последния отчет на Световната банка за световните стопански вероятности. От институцията плануват световният напредък да се задържи стабилен от 2,6% през 2024 година, преди да доближи приблизително 2,7% през 2025-26 година Това е много под междинните стойности от 3,1% през десетилетието преди COVID-19. Прогнозата допуска, че в периода 2024 -26 г. страните, които групово съставляват повече от 80% от международното население и световния Брутният вътрешен продукт, към момента ще порастват по-бавно, в сравнение с през десетилетието преди COVID-19. Предвижда се разрастващите се стопански системи да набъбнат приблизително с 4% през 2024-25 година, малко по-бавно от 2023 година Растежът в стопанските системи с ниски приходи се чака да се форсира до 5% през 2024 година от 3,8% през 2023 година Въпреки това, прогнозите за 2024 г. за ръст отразяват понижените очаквания в три от всеки четири стопански системи с ниски приходи от януари насам. В напредналите стопански системи се чака растежът да остане постоянен при 1,5% през 2024 година, преди да се увеличи до 1,7% през 2025 година От финансовата институция считат, че тази година една от всеки четири разрастващи се стопански системи ще остане по-бедна, в сравнение с е била в навечерието на пандемията през 2019 година Този дял е два пъти по-висок за страни в нестабилни и наранени от спорове обстановки. Нещо повече, разликата в приходите сред разрастващите се стопански системи и напредналите стопански системи се чака да се разшири в съвсем половината от разрастващите се стопански системи в интервала 2020-24 година, а това е най-високият дял от 90-те години на предишния век. Доходът на глава от популацията в тези стопански системи – значим индикатор за стандарта на живот – се чака да нарасне приблизително с 3,0% до 2026 година, много под междинното равнище от 3,8% през десетилетието преди COVID-19. „ Очаква се световната инфлация да се намали до 3,5% през 2024 година и 2,9% през 2025 година, само че темпът на спад е по-бавен от планувания единствено преди шест месеца. В резултат на това се чака доста централни банки да останат внимателни при понижаване на лихвените проценти. Глобалните лихвени проценти евентуално ще останат високи съгласно стандартите от последните десетилетия - приблизително към 4% през 2025-26 година, почти двойно повече от междинното за 2000-19 година “, написа в документа. Последният отчет на Световнат банка,  „ Глобални стопански вероятности “, съдържа и две настоящи аналитични глави. Първият обрисува по какъв начин обществените вложения могат да бъдат употребявани за ускорение на частните вложения и поощряване на икономическия напредък. Установява се, че растежът на обществените вложения в разрастващите се стопански системи е намалял на половина след световната финансова рецесия, спадайки до приблизително 5% годишно през последното десетилетие. И въпреки всичко обществените вложения могат да бъдат мощен политически лост. За разрастващи се стопански системи с задоволително фискално пространство и ефикасни практики за държавни разноски, увеличението на обществените вложения с 1% от Брутният вътрешен продукт може да усили равнището на продукцията с до 1,6% в средносрочен проект. Втората аналитична глава изследва за какво дребните страни - тези с население от към 1,5 милиона души или по-малко - страдат от хронични фискални усложнения. Две пети от 35-те разрастващи се стопански системи, които са дребни страни, са изложени на висок риск от дългово усложнение или към този момент са в него. Това е почти два пъти повече от каузи на другите разрастващи се стопански системи. Необходими са всеобхватни промени за справяне с фискалните провокации на дребните страни. Приходите могат да бъдат извлечени от по-стабилна и сигурна данъчна основа. Ефективността на разноските може да се усъвършенства - изключително в опазването на здравето, образованието и инфраструктурата. Могат да бъдат признати фискални рамки за ръководство на по-високата периодичност на естествени бедствия и други разтърсвания. Целенасочените и координирани световни политики също могат да оказват помощ за слагането на тези страни на по-устойчив фискален път.